Имате въпроси?

Зависи. Ако плащанията от вашите клиенти са само по банков път, касовия апарат не е необходим. Ако клиентите ви плащат в брой е необходим касов апарат. В случай, че продавате стоки с наложен платеж препоръчваме да се консултирате със счетоводител, тъй като според спецификите на плащането на наложения платеж може да е или да не е задължително закупуването на касов апарат. Ако обаче закупите касов апарат е необходимо в 7 дневен срок той да се регистрира в НАП, дори ако не сте пускали касови бележки от него. Всъщност, редно е преди да се регистрира в НАП да не се пускат касови бележки от апарата.
Ако дружеството получава плащания за извършените от него продажби само по банков път не е задължено да има касов апарат. Задължението възниква само при извършване на продажби на каса. След покупката на касовия апарат дружеството трябва да го регистрира в НАП в 7 дневен срок. Други задължителни документи изисквани от НАП във връзка с използването на касов апарат е сключен договор за  техническа поддръжка, свидетелство, касова книга, кочан със сторно/касови бележки.

При учредяване на фирма дружество с ограничена отговорност – ЕООД/ООД, се сключва договор възлагащ управлението на дружеството на управителя. След вписване на фирмата в Търговския регистър и начало на търговска дейност следва да стартира и осигуряването на управителя. Осигуровките за управител на фирма са два вида:

• По договор за управление и контрол

Този договор урежда взаимоотношенията в самото дружество – определят се правата и задълженията на управителя и обратното. Този  договор има характер на трудов договор. Оттук следва, че ако управителят извършва трудова дейност, то той трябва да се осигурява в съответствие с договора за управление и контрол. Лицата конституирани като управители по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО следва да се осигуряват и за заболяване, майчиснтво, инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука и др. на не по-малка сума от минималния осигурителен доход установен за съответната икономическа дейност на съответната търговска фирма и не повече от максималния установен месечен размер на осигурителния доход. Управителите са в първа квалификационна група, осигурителния доход за която, е винаги максималния за съответната дейност.

• Като самоосигуряващо се лице – Обикновено практиката на собственици на малки и средни фирми, работещи като управители в дружествата си, е да не получават възнаграждение за дейността си, а да се самоосигуряват. По чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО като самоосигуряващо се лице управителите са задължително осигурени за инвалидност  и  по избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е съобразно облагаемия им доход за изминалата календарна година, като самоосигуряващи се лица.

Управители на дружества с участие в други фирми обикновено предпочитат да се осигуряват като самостоятелни лица. При регистрирани няколко дружества управителят следва да внася осигуровки за всяко от тях, с което има сключен договр за управление, докато не достигне максималния осигурителен доход. В случй, че се самоосигурява обаче, е нужно да внася осигуровки само веднъж тъй като има само едно основание за внасяне – самоосигуряване.

Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с декларация, подадена до 31-ви януари на съответната календарна година .

Осигурителните вноски се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

Държавните и общински вземания са два вида – публични и частни. Те включват вземания от данъци, акцизи, осигурителни вноски и друти, които отиват в бюджета. Всички видове вноски, установени със закон, в това число незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; вещи, отнети в полза на държавата; глоби; санкции; конфискации; отнеманена парични средства в полза на държавата, по влезли в сила наказателни постановления и други.

Публичните вземания се събират от НАП по реда на ДОПК. Това става въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентните органи. Изпълнителят е орган на принудително изпълнение, осъществяващ действията по изпълненията.

Погасяването е факт, когато е платено чрез прихващане, по давност, опрощаване, смърт на физическо лице, заличаване на юридическо лице. Вземанията се погасяват в определена последователност – главници, лихви, разноски.

Публичните вземания се погасяват с изтичане на петгодишна давност, считано от началото на календарната година. Публичните задължения, събирани от НАП, с изключение на Закона за местните данъци и такси , се плащат безкасово. То се извършва чрез терминално устройство, платежна карта, платежно нареждане. Това се определя със закон. Първо се изисква доброволно плащане на сумата, като в случаите, когато тя надвишава 5 000 лева се изисква съдействие от Министерство на вътрешните работи. Следва уведомяване по телефона, чрез бюлетин, чрез средствата за масово осведомяване.