Какво е финансов одит и как се прави?

Какво е финансов одит и как се прави?

Финансовият одит е системен процес, при който се информира за определени показатели и се анализира съответствието им с определени критерии. При одита се представят резултатите от тази съпоставка. Одитът е назависимо разглеждане и проверка от одитори, специално назначени за това. Тази проверка обхваща финансовите отчети на предприятието, а след нея се дава компетентното мнение на специалистите, по правила, установени от закона.

Ползите от извършването на финансов одит са следните:

Подкрепа на счетоводителите – добре е финансовият одит да се направи преди края на финансовата година, за да се вземат необходимите мерки, ако се налагат корекции в отразяването на сделки или събития;

Сигурност за мениджмънта – проверката на независими специалисти, каквито са одиторите, помага на мениджърите да са сигурни, че отчетите за финансовото състояние на фирмата са достоверни;

Защита на собствениците – получават достоверна информация за финансовото състояние на компанията, за допуснати грешки, измами или злоупотреби от лица, работещи за тях;

Достатъчна и достовера информация за всички заинтересовани лица – за финансови институции, инвеститори, контрагенти, възложители по конкурси.

За да започнете финансов одит, първо трябва да са налични два документа – писмен договор между одитора и одитираното предприятие и писмо за поемане на ангажимент, в което се уговарят стандартите, по които ще се изготвят и одитират отчетите.

Първо се изготвя стратегия за провеждане на одита – за събиране на факти и доказателства за намаляване на одиторския риск. На този етап се дефинират всички бизнес цикли на предприятието и рисковете за всеки един от тях. Планират се всички процедури и започва извършването на одиторските процедури. Тези процедури включват проверка на документи, определени факти и доказателства, интервчта със служителим наблюдаване и проследяване процесите в предприятието, проверка на вътрешната система за контрол и анализ на събраната информация. Одиторските процедури условно могат да се поделят в две групи:

  • Контролни тестове за оценка на контролната система – проверка дали системите работят коректно;
  • Детайлни тестове – аналитичните процедури, проверка на място, потвърждения преизчисляване и съпоставка – т.е. проверка по същество.

 

След като се разгледат всички събрани доказателства и факти, те се анализират и при необходимост се преминава към повторни одиторски процедури. При нужда може да се направят препоръки за корекции и допълнителни оповестявания във финансовия отчет. Следва съставяне на одиторски доклад, в който се описват установените проблеми. Вида на одиторското мнение изразява оценката на одитирания отчет. Докладите могат да бъдат:

  • Неквалифициран доклад – верен във всички аспекти;
  • Модифициран неквалифициран доклад – обръща се внимание на определени въпроси;
  • Доклад с резерви – установени са проблеми, заради които одиторът не може да потвърди достоверността на финансовия отчет във всички аспекти;
  • Доклад с отказ от мнение – одиторът не е успял да събере необходимата информация, за да даде компетентно мнение;
  • Доклад с отказ от заверка – финансовият отчет съдържа невярна информация.

0 Comments

Leave A Reply

You must be logged in to post a comment.